Фондация
Ние сме Генади Самоковаров и Теодора Герганска, родители на Божана и Марко.
Божана е първото ни дете – тя е здрава, активна и жизнерадостна. Марко, второто ни дете, се роди с рядкото генетично заболяване наречено Мускулна дистрофия тип ЛАМА2 (LAMA2 CMD).
Афектираните деца страдат от мускулна слабост (хипотония), контрактури, епилиептични пристъпи и други симптоми, причинени от липса на протеина Ламинин-211 (Laminin-211).
Въпреки тежката диагноза, Марко е усмихнато, умно и весело дете. Създадохме фондация ЛАМА2 България, за да подкрепяме ЛАМА2 афектирани деца в България и да подпомагаме научна дейност нужна за разработка на терапия.
ЛАМА2
Мускулна дистрофия тип ЛАМА2 (LAMA2 CMD), позната още като Мерозин-дефицитна мускулна дистрофия тип 1А (MDC1A), се причинява от две мутации мутации в ген ЛАМА2 (LAMA2), кодираю протеина Ламинин-211 (Laminin-211). Ламинин-211 е част от извънклетъчнa безална мембрана, която предпазва и мускулните клетки от техните контракции. При липса на Ламинин-211, мускулните тъкъни се разрушават и се заместват от съединителна тъкан, фиброза, което прави заболяването прогресивно.
Въпроси
Какво е мускулна дистрофия?
Мускулната дистрофия е група от генетични заболявания, които причиняват прогресивно разрушаване на скелетните мускули. Причиняват се от мутации в гени, които кодират протеини нужни за нормална мускулна функия. Мутациите са често онаследени от родителите, но могат да бъдат и спонтанни.
Какво са гените?
Гените са основната единица на наследствеността. Те се намират в ядрата на клетките ни и са част от ДНК-то. Съдържат инструкции за синтез на протеини. Онаследяват се в 2 копия наричани алели. Едното копие идва от майката, а другото от бащата.
Какво е ЛАМА2?
ЛАМА2 е ген, който кодира протеина Ламинин-211, още познат като Мерозин. Това е протеин, в основата на извънклетъчнa безална мембрана, която предпазва мускулните клетки от травмите в следвие на техните конктракции контракции. Протеина се среща главно в мускулните и нервните тъкани, но е необходим и други органи.
Какво е мускулна дистрофия тип ЛАМА2?
При мускулна дистрофия тип ЛАМА2, афектираните деца са с два мутирали ЛАМА2 гена. Мутациите често са онаследени от родителите, но понякога биват спонтанни. Мутиралите гени не могат да произведат протеина Ламинин-211 изцяло или частично. Заболяването е прогресивно, засяга мускулите, нервната система и други органи.
При афректираните деца с цялостна Ламинин-211 недостатъчност се наблюдават симптоми непосредствено след раждане. Симптомите включват хипотония, контрактури, проблеми при хранене, засукване и дишане. Наблюдава се сколиоза, която се вклошава още в първото деситилетие. Възможни са епилептични пристъпи.
Aфректираните деца с частична Ламинин-211 недостатъчност имат по-леки симптоми, които се проявяват по-късно в живота.
Какви терапии има?
В момента няма генетични терапии за ЛАМА2 или клинични тестове, в които да се включим.
Съществува научна дейност, която ние следим и можем да обясним с наши думи.
Linker proteins restore basement membrane and correct LAMA2-related muscular dystrophy in mice
Генетичните теарпии използват адено-асоциирани вируси (AAV9), за да инфектират клетки с гени, които произвеждат протеини. AAV9 вирусите имат ограничение спрямо размера на гените, които могат да носят. Мускулните гени, включително ЛАМА2, са прекалено големи, за да се съберат в тях. Какво тогава може да се направи?
Когато липсва Ламинин-211, тялото компенсира с протеина Ламинин-411.
Ламининте са съставени от 3 компонента, които наричаме ɑ (алфа), β (бета) и Ɣ (гама). Ламинин-211 е с компоненти 2ɑ-1β-1Ɣ, а Ламинин-411 с 4ɑ-1β-1Ɣ. Ламинин-411 с 4ɑ компонент не може да направи добра връзка на тъкънта сформираща извънмускулната базална мембрана.
Терапия, разработвана от Маркус Рюг, Питър Юроченко и други, използва гени за два по-малки протеина, които се събират в AAV9 вирус. Тези протеини се закачат за Ламинин-411 и му позволяват да се държи, подобно на липсващия Ламинин-211.
A mutation-independent approach for muscular dystrophy via upregulation of a modifier gene
LAMA1 е ген, който кодира протеина Laminin-111. Този ген е ембрионален и спира да се експресира след раждането на плода. Laminin-111 с ɑ1 връзка е много близък до Laminin-211 с ɑ2 връзка и може да поеме ролята му в изграждането на извънклетачната безалната мембрана.
Генетичната терапия, която екипа на Дви Кемаладеви разработва използва AAV9 вирус и CRISPR/Cas9 технология, за да активира LAMA1 гена в мускулните клетки.
Подобен подход се разработва и от японската компания Modalis.
Myogenic Cell Transplantation in Genetic and Acquired Diseases of Skeletal Muscle
Предишните терапии използват вируси, за да транспортират гени до мускулните клетки. Това е подход, който използва свойството на вируса да инфектира за лековити цели, но има и своите недостатъци. Един недостатък е токсичност в черния дроб, която е живото-застрашаваща. Друг е имунната система, която изгражда анти-тела срещу вируса и повторното прилагане на терапията става невъзможно.
Подхода на Берт Смийтс от Университета Маастрихт е да вземе мускулни стволови клекти наречени месанджиобласти от афектираното дете. Тези клетки се третират с един от двата подхода описани по-горе, след което биват клонирани до милиарди в лаборатория и се вливат обратно на детето през кръвононстата система.
В момента текат тестове за безпопасност при пациенти с енергийни дефицити.
Контакт
Дарете на ЛАМА2 България